В този разказ
„Колко имаш от това масло?“
Още помня този въпрос. Зададе ми го ветеринарен лекар в Пловдив, когато отидох при него за втори път. На първата ни среща му бях разказал през какво съм минал и му бях оставил малко от своето CBD масло, заедно с цялата придружаваща документация.
За мен това беше един от най-хубавите моменти в цялата история на Cannapopolis. След години работа, заеми и опити, които завършваха със загуби, най-после виждах възможност да продължа напред.
Дотогава бях стигал до положението да нямам пари за сметките. Бях останал с реколта, която не успявах да продам години наред. Бях станал баща точно когато финансово бях най-зле. И бях арестуван. Два пъти.
За да обясня защо онзи въпрос означаваше толкова много за мен, трябва да се върна в началото.
2020: грешката, от която започна всичко
В началото на 2020 година ме арестуваха за отглеждане на марихуана. Правех го незаконно. Това беше моя грешка и аз носех отговорността за нея.
Разказвам го открито, защото оттук започва истинската история на Cannapopolis.
По време на разпитите в ареста за пръв път чух, че има законен начин за отглеждане на канабис с ниско съдържание на THC и в България. Да, правилно ме разбрахте. Самите полицаи ми отвориха очите, че мога да използвам уменията си с добра цел и по законен начин. До този момент дори не ми беше минавало през ума. Спомням си колко силно ме изненада тази възможност.
Бях объркан. Бях създал сериозен проблем в живота си, а умението, на което най-много разчитах, беше да отглеждам това растение. Започнах да се питам как мога да използвам наученото по друг начин. Исках да поправя положението и да създам нещо, с което мога да се гордея. Исках това, което умея, да е полезно на хората. С други думи, исках съществуването ми тук, на земята, да има смисъл.
Започнах да чета, да питам и да търся хора, които могат да ми обяснят правилата. Няма да забравя как буквално звъннах в Министерството на земеделието, за да ми обяснят цялата процедура стъпка по стъпка. Интересувах се все повече от канабиса и от канабидиола, познат като CBD. Постепенно желанието да намеря изход се превърна в конкретен план: да разбера какви разрешения са необходими за отглеждането и как бих могъл да изградя бизнес около това.
Получаването на разрешение се оказа още едно препятствие. Семейството ми и близките около мен винаги са ме подкрепяли безусловно. Тук баща ми ми помогна и с нещо съвсем конкретно. Той имаше чисто съдебно минало и се съгласи да ми помогне с кандидатстването.
След като разрешението беше издадено, започнах работа.
Хората, които останаха до мен
Винаги съм споменавал семейството си, когато разказвам за Cannapopolis. Подкрепата им е огромна част от тази история и искам да обясня какво означаваше тя.
Близките ми ми дадоха кураж да опитам да подредя живота си. Жена ми беше до мен през целия път. Родителите ми вярваха, че мога да направя нещо смислено с труда си, дори когато още нямаше какво да им покажа като резултат.
Отглеждах канабис с ниско съдържание на THC, под 0,2%. Работата на полето водех аз. Наемах хора, когато имах нужда от помощ, и заедно се грижехме за растенията. Отговорността за реколтата и решенията обаче беше моя.
Тогава вярвах, че ако успея да отгледам добра реколта, ще намеря и пазар за нея. Предстояха ми три ужасни години, за да разбера колко много липсва в тази представа. Едно мога да ви кажа: път е, трябва да се извърви.
Имах реколта. Нямах продажби. Години наред.
Първата година мина в проучване, документи и подготовка: разрешение, земя и средства. След това отглеждах две поредни години. Не намерих пазар нито за първата, нито за втората реколта. През следващата година не отглеждах, но продължавах да търся изход. Въпросът все беше един и същ: какво да правя с произведеното и защо е толкова трудно да го транспортирам, преработя и продам?
Бях вложил всичките си пари. Бях вземал заеми от хора, които ме познаваха и ми вярваха. Имах тонове суха растителна маса, имах брутално количество положен труд, но не успявах да продам реколтата и да възвърна вложеното. Така минаха годините от 2020 до 2023 в подготовка, отглеждане и търсене на изход.
Започването на такъв бизнес изискваше много повече от уменията ми на полето. Трябваше да разбера изискванията за пренос, преработка и документи, да намеря подходящи партньори и да стигна до клиенти. Всяка следваща стъпка искаше още време и, което беше по-трудното, още пари.
По пътя попадах и на хора, които обещаваха да съдействат, а накрая ме подвеждаха или мамеха.
Наложи се да започна втора работа, за да плащам сметките и да издържам семейството си. Естествено продължавах да търся решение за реколтата и за проекта, в който вече бях вложил толкова много. Толкова много, че да се откажа просто не беше опция.
Точно в един от най-тежките периоди се роди дъщеря ми.
Да станеш баща е огромна радост. При нас тя дойде и с много притеснение. Нямахме пари точно когато ни бяха най-нужни. Това вече тежеше на цялото ми семейство и го осъзнавах всеки ден.
Жена ми продължаваше да ме подкрепя. Аз продължавах да търся изход. И днес, когато разказвам тази история, ми е важно да помня колко много понесоха и хората до мен.
През тези години продължавах и да уча. Преминах обучение в Learn Sativa, организация за обучение в областта на канабиса във Флорида, и търсех начин да прилагам наученото на практика. Влагаш време и средства, опитваш, допускаш грешки и постепенно разбираш колко много още има да учиш.
Още една загуба по пътя към маслото
Постепенно стигнах до извода, че трябва да намеря начин реколтата ми да бъде преработена в масло. В това виждах възможността да създам завършен продукт, зад който мога да застана, и да започна да продавам.
За да преработя реколтата си в CBD масло, трябваше да намеря партньор извън България. Започнах да проучвам възможностите в съседните държави.
Първият ми опит беше свързан с Румъния. При него ме арестуваха отново по подозрение, че товарът е марихуана. Задържаха буса и реколтата, която превозвах в него.
След изследването на товара ме освободиха. За съжаление си тръгнах без буса и без реколтата. Те останаха задържани като доказателства по случая.
Трудно ми е да опиша как се чувствах. Бях търсил начин да направя следващата стъпка, а отново се прибирах у дома с огромна загуба. Всичко това се случваше след години усилия и финансови затруднения.
Родителите ми вече се питаха дали не съм полудял да продължавам да гоня тази идея като цяло. Днес мога да го кажа с усмивка, но разбирам защо са се тревожили. Отстрани вероятно беше много трудно да се види накъде води всичко това.
Понякога и на мен всичко ми приличаше на хазарт: вземаш пари, влагаш ги с надежда този път да успееш и губиш. После пак. И пак.
Въпреки че знаех колко тежко е положението, някак си опцията да се откажа не съществуваше. Точно затова, напук на всичко, продължавах да търся фирма, която да преработи реколтата ми.
Гърция: последният опит, който можех да си позволя
Намерих компания в Гърция, която извършваше точно такъв вид екстракция.
За мен това беше последната възможност, която можех да си позволя. Нямах средства за нов опит. Отново трябваше да помоля приятел за заем и отново някой трябваше да ми се довери след всичко, което вече се беше случило.
Той реши да помогне.
Подготвих партида от около сто килограма суха растителна маса и потеглих към Гърция. Този път преминах границата без проблем и стигнах до компанията. Хората там приеха суровината за преработка.
Помня изненадата си от това колко нормално протече всичко. След толкова препятствия най-после бях стигнал до хора, които можеха да свършат точно това, което търсех. Точно тогава, може би за пръв път в живота си, ме беше страх да се зарадвам.
След всичките тези години, когато вече имах извлеченото масло, бях истински щастлив. Най-после виждах резултата от следващата голяма стъпка. Цветчетата на канабиса, за които се бях грижил, бяха стигнали до преработка и имах едно богато на канабидиол масло, в което вярвах много.
Естествено предстоеше още много работа: документи, подготовка на продукта за пазара, нови разходи. Все още трябваше да намеря клиенти. Но този път поне имах с какво да отида при тях.
„Колко имаш от това масло?“
Докато търсех клиенти, срещнах човек, който ме посъветва да посетя ветеринарни клиники и да разговарям с лекарите там.
Последвах съвета му. Отидох в голяма ветеринарна клиника в моя град, Пловдив. Разказах на един от лекарите как съм започнал, през какво съм минал и какво съм успял да произведа. Оставих му малко масло като подарък.
На следващото ми посещение дойде въпросът, с който започнах този разказ:
„Колко имаш от това масло?“
Още го помня, сякаш беше вчера. След толкова време, в което се опитвах да обясня идеята си и да намеря път за нея, някой проявяваше конкретен интерес към продукта ми.
Тази среща ми даде посока. Започнах да търся разговори с ветеринарни лекари и в други градове. Постепенно създавах контакти и намирах клиенти. После започнах да представям работата си и пред аптеки, клиники, магазини и други бизнеси.
Развитието дойде малко по малко. Специфичен продукт е. Отивах, представях се, разказвах, отговарях на въпроси. Учех се да продавам и да изграждам отношения с хората. Всяка следваща възможност идваше след още работа.
Така Cannapopolis започна да намира своето място.
Къде съм днес и защо продължавам
Днес работя с клиенти от цяла Европа и смея да твърдя, че сме конкурентоспособни на пазара на CBD продукти. Целта ми е да развия компанията в световен мащаб. И ще успея. Предлагам CBD масло както в малки разфасовки, така и в по-големи количества за бизнес партньори. Продължавам да развивам Cannapopolis и да уча как да го правя по-добре.
Гордея се с изминатия път. Знам откъде съм започнал и колко хора са ми помогнали да стигна дотук, за което съм им изключително благодарен.
За мен качеството е лична отговорност, понеже знам колко труд стои зад суровината. Искам да запазя това отношение във всяка следваща стъпка: да познавам продукта си, да представям информацията за него честно и да се отнасям коректно към хората, които ми се доверяват.
Първата ми грешка остава част от живота ми. След нея обаче имах избор как да продължа. Отне години, струваше много и засягаше хора, които обичам. Благодарен съм, че те останаха до мен, докато се опитвах да намеря посоката си.
Струваше ли си? За мен да.
Историята на Cannapopolis продължава. Аз продължавам да работя по нея.
Благодаря, че отделихте време да се запознаете с човека зад името. Ако историята ми ви е докоснала, искам да ви помоля да я споделите с приятел. Вярвам, че човек може да намери в нея нещо полезно и за собствения си път. А ако искате да ми кажете нещо или да ме попитате за пътя дотук, можете да ми пишете. С радост ще отговоря.
И в случай че ви потрябва масло с канабидиол (CBD), мисля, че мога да помогна.
Благодаря, че се включихте.
Коментари
Зареждане на коментарите…